И тъй като всичко опира до простичкото Аз искам, нека да споделя как твоето искане се превръща в нещо наречено мечта от това, че взирайки се в нещо прекалено дълго започва да блести в мъничките очички на комерсиалната ти душица, която от бая време се беше откъснала от райските поля и уютничко се бе шмугнала в килийка насред мръсния и прашен свят, който ти така съкровенно наричаше своето бащино огнище. Надничайки през замъгленото огледало на своята кратуна вече едва побираща всички тези риторично повтарящи се реплики, сякаш видя нещо, брей ама наистина видя, щот така ококорено и зяпнало изражение едва ли някога бе се тръсвало на онова кафеникаво, порцеланово нещо което притежаваше - лице де за него говорим. Ама какво видя не стана ясно, тъй като така отиграно помести поглед навсред нищото, че чак физиономийцата ти придоби същия изящно грозноват изглед, от който така се гордееше.
Е де... замалко да ме стреснеш. Помислих си за миг ама бегъл така, че май разбра за какво иди реч.